Вашите сигнали за нередности
подайте сигнал
Безплатна юридическа помощ

Кошмар с ТЕЛК и бездушие на социалните служби

0
Снимка: barekov.com
"Евромайки" се борят, за да имат всички деца шанс да живеят и да се развиват в България

"Пълен кошмар с ТЕЛК и бездушие на социалните служби"- това споделят майки от цялата страна след решение на Министерство на здравеопазването.

Наскоро попаднах на едно писмо в социалните мрежи на една майка с дете-аутист. Майката се казва Любка Костадинова и ще цитирам част от писмото: "Уважаеми политици, проклинам ви, да изгниете в ада,заради всичките години,които ме накарахте да се чувствам като боклук в собствената си страна. Проклинам ви заради това, което сторихте вчера. Проклинам ви, че се подигравате на детето и семейството ми. Проклинам ви, че заради вас хиляди семейства на деца с увреждания в момента не могат да заспят от тревога и не знаят утре с какво ще нахранят децата си. Проклинам ви,че заради некомпетентността ви, детето ми ще бъде отново унижено. Проклинам ви, защото заради вас родителите ми ще ядат месеци наред хляб и сол, за да дадат всичките си пари на мен, за да мога да купя лекарствата и памперсите на детето ми. Проклинам ви,че заради вас съм без работа, защото не пожелахте да осигурите стаж на родител, който се грижи за болно дете. Проклинам ви, че вместо да ни подкрепите, че не сме си зарязали децата, се грижите да са доволни голяма част от циганите,които са прости, неграмотни и нахални. Проклинам ви, че не правите нищо хората с увреждания,които остават сами на този свят, да бъдат защитени, след като родителите им вече ги няма. Проклинам вида изпитате това,което изпитвам аз и всички като мен. Проклинам ви за още хиляди неща."

Силни думи, нали? През последните 6-7 месеца, като част от "Евромайки" се срещнах с много семейства- майки, бащи, деца, баби, които споделят същата съдба. А заболяванията на децата са различни- синдром на Даун; детска церебрална парализа(ДЦП); аутисти; частична загуба на слуха и др. При всички тези семейства от различни краища на страната има едно общо- неадекватното поведение от страна на Министерство на здравеопазването, стратегии, пълни с неприложими решения, бумащина, с която заливат родителите, когато отидат в социалната служба на съответната община и некомпетентността на някои социални служители там, и още много примери.

Преди два дни същата майка се сблъсква с некомпетентността на социалните работници в един от районите на София - ами видиш ли ти не знаели, че има пожизнен ТЕЛК, зададен й бил въпросът: "Кой го е измислил?". Ами, във всеки случай не е майката, може би за тяхна изненада е бил лекар. Не стига, че родителите на такива деца трябва да минават през 3 години на ТЕЛК, ами ги заливат с бумащина, която е по-добре да си я попълнят вкъщи, че да не вземат да сгрешат нещо и да ги връщат. А за тях всяко едно връщане означава много - трябва да осигурят някой да гледа детето им, забавят се плащанията, полагащи се на тези деца, в следствие на това изпитват затруднения при закупуването на лекарства на децата си и т.н. На фона на всичката тази картина вмъквам и факта, че за да стане някой от родителите личен асистент на собственото си дете, трябва да отговаря на различни изисквания, едно от които е доход на член от семейството и ако го надхвърлят - не може да стане някой от тях личен асистент на детето си.

Това са само една част от абсурдните ситуации, в които се поставят семействата със специални деца. Никой от досегашните управляващи не повдигна въпроса за тези деца, за тяхното образование, развитие в България - ами да, не е удобна тема за предизборна кампания, понеже тези родители не може да ги заблуждавате. Ние от "Евромайки" от самото създаване на структурата говорим за проблемите и на тези семейства, за това, че когато се роди такова дете, още в болницата трябва да бъде осигурена психологическа помощ на тези семейства, а не да се убеждават да си оставят децата; говорим за това, че автоматично единият от родителите трябва да става асистент на детето си, а не да се търсят доходи - дискриминираме собствените си деца. Тези деца имат нужда от специални грижи, някои от тях и от специални инвалидни колички, а не от обикновени ( деца с ДЦП), имат нужда от специални занимания, рехабилитация и т.н. Постоянно се срещам с такива родители - да не е лесно да слушаш съдбата им, да чуеш как майка разказва, че детето й е умирало в ръцете й, не е лесно и да се сдържиш пред тях и да не плачеш заедно с тях, защото те не искат аз да плача с тях - те искат да им дам решение, да поговорим как да улесним живота им - и на тях, и на децата им. Вярват в мен, в каузата "Евромайки", защото ме допускат в живота си, при децата си, защото искат надежда, че ще направим нещо и за тях, а не само да обещаваме.

Ще завърша с това, че ми предстои да изпратя на Терминал 2 една от нашите майки, която заедно със семейството си заминава за Англия, за да даде шанс на едното си дете, което е със специални потребности - шанс за развитие, за рехабилитация. Изпращаме не само здравите си деца извън страната, а и тези - специалните ни деца. Като част от "Евромайки" ще се боря, за да имат тези деца шанс да живеят и да се развиват в България!

Ирина Добруджалиева - председател на "Евромайки"- 24 МИР- София

Коментари

Архив

Абонирайте се за да получавате най-новите статии: