Национална сигурност и външна политика - 6 ноември, София

Доклад на ген. Димитър Цветков

Опорни теми:


1.Сирия – адекватна ли е политиката на държавата и ЕС?
2.Донаборна военна служба и възстановяването на Българската армия – одобрявате ли връщането на донаборната военна служба?
3.Място и роля на България в НАТО

 


1. Адекватна ли е политиката на държавата и Европейския съюз?



Проблемът със сирийските бежанци в България далеч не се изчерпва с липсата на пари и персонал. От всички репортажи и анализи по темата излиза, че държавата не осигурява почти нищо от онова, което се очаква от нея.

Към 21.10.2013 г., по данни на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев в страната са влезли 6645 имигранти, от които 4444 сирийци.

- Държавата трябва да осигури условия на живот на търсещите закрила в съответствие с Член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, който абсолютно забранява нечовешкото или унизително отношение към който и да е човек.

- Това означава ефективен достъп до здравна грижа, достатъчна жизнена площ, хигиена и отопление, достатъчна храна и всичко друго, необходимо за достоен човешки бит.

- Адекватен подслон, храна и здравеопазване държавата дължи и по силата на изричния чл. 29, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците.

Планирани и реално усвоени финансови средства по годишни програми за европейски бежански фонд за периода 2007-2013

- Всяка годишна програма (ГП) за Европейски бежански фонд (ЕБФ) е легитимен период на разходите (период на изпълнение) 30 месеца плюс 9 месеца за усвояване на средствата от техническата помощ по съответната програма. Общата сума за изпълнение на всяка годишна програма, от ГП 2010 насам, която включва алокацията, определена от ЕК и осигуреното национално съфинансиране, възлиза приблизително на 1 000 000 евро

- Пример: Изпълнението на ГП 2011 за ЕФБ започва на 01.01.2011 г. и следва да приключи на 30.06.2013 г. Периодът за усвояване на средствата по техническа помощ по ГП 211 за ЕФБ следователно е 31.03.2014 г.

- За 2011 г. по ГП от ЕК са получени 553 053,87 евро. Поети са задължения по договори за 692 290,16. В момента се извършва мониторинг на изпълнението на сключените договори, след което предстои одит и процес на сертифициране на извършените разходи. Искане до ЕК за окончателно плащане може да бъде изготвено след приключване на проверките от одитен и сертифициращ орган.

- За 2012 г. по ГП от ЕК са получени 376 656,50 евро. До края на 2013 г. следва да бъде направено искане за второ авансово плащане по програмата.

- За 2013 г. по ГП от ЕК са получени 376 095 евро. Обявена е първа покана за набиране на проектни предложения, с краен срок за предоставянето им 06. 11. 2013 г.

- Годишните програми 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 са с изтекъл легитимен период, т.е. изпълнението им е приключило. В процес на изпълнение в момента са 2012 и 2013, като по годишна програма 2011 се изпълняват дейности, финансирани от Техническата помощ.

2. Донаборната военна служба и възстановяването на Българската армия – одобрявате ли връщането на донаборната военна служба?

На 25 ноември 2007 година с тържествен ритуал пред Паметника на незнайния воин бяха зачислени в резерва войниците от последната смяна срочнослужещи в БА. С него бе сложен край на задължителната наборна военна служба в България. От 1 декември 2007 година Българската армия стана напълно професионална.

- Изявление на министъра на отбраната Веселим Близнаков от 27 март 2006:

„До 2009 година трябва да приключи професионализацията на Българската армия. Едва след това може да се говори за отпадането на наборната служба. Това заяви за Дарик радио министърът на отбраната. В този смисъл Близнаков коментира, че не е реалистично отпадането на наборната служба да стане на 1 януари 2007 г.“

- Изявление на началника на ГЩ на БА генерал Златан Стойков от 31 май 2006:

„България ще има напълно професионална армия не по-рано от 1 януари 2009 г. За професионализиацията е нужно технологично време както за подбор на кадровите военни, така и за обезпечаването на достатъчно кандидати. По повод появилите се в последно време слухове за нови съкращения в армията ген. Стойков заяви, че не очаква този въпрос да бъде повдиган до 2015 година.“

- Мнение на началника на отбраната генерал Симеон Симеонов от 12.02.2013:

„Военнослужещите искат сигурност за службата, която пряко дава отражение и върху личния им живот. Защото какво се получава: от 20 години сме свидетели на реформи, реформи, които обаче се израждат само в съкращения.“

„По принцип смятам, че преминаването към професионалната армия у нас през 2007 г. бе прибързано. В Германия например избраха смесената система – има наборни и професионални войници.“

Решение:

За приемане на Бяла книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България като програма за развитие на Въоръжените сили и за определяне числеността на Въоръжените сили

Народно събрание на основание 1л.86, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.16, т.6 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Реши:

 

  1. Приема Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България като програма за развитие на Въоръжените сили.

    Определя общата численост на Въоръжените сили на Република България не по-малко от 37 00 души, която следва да бъде достигната до 31 декември 2014 г.

    Решението е прието от 41-то Народно събрание на 28 октомври 2010 г.

    В резултат на прегледа на структурата на Въоръжените сили на Република България са направени следните основни изводи:

  2. От поставените цели е реализирана само тази за съкращаване на числеността на армията, без да са постигнати намеренията тя да бъде по-модерна, по-мащабна и по-боеспособна, оперативно съвместима с армиите от НАТО. Забавено е изпълнението на Целите на Въоръжените сили, договорени с Алианса.
  3. Приетите параметри на силите и програмите за тяхната модернизация надхвърлят значително икономическите възможности на страната.

    Разходването на бюджета за отбраната е извършено без необходимата прозрачност и плановост, съчетавано с корупционни практики, което е довело до значително изоставане в технологичното модернизиране на Българската армия във важни за оперативната съвместимост направления. Това изоставане е натрупало непоносими за бюджета суми за поддържане на необходимите и още повече, за създаване на нови способности.

    - Посочените изводи от прегледа са в основата на настоящата Бяла книга, която представя новата политическа визия за средносточното бъдеще на отбраната и Въоръжените сили. Впоследствие те са детайлизирани в Плана за развитие на Въоръжените сили.

 

- За успешно реализиране на целите е необходимо осигуряването на възможния оптимален баланс между планираните способности за изпълнение на ролята, мисията и задачите на Въоръжените сили и реалните ресурсни възможности на държавата.

- Това на практика означава осигуряване на относително постоянен дял на бюджета на МО не по-малък от 1,5% от БВП, а с включването на другите разходи за отбрана и разходите за пенсии на военнослужещите – не по-малко от 2% от БВП.

На 30.03.2011 г. е приет „Инвестиционен план-програма на Министерството на отбраната до 2020 г.“

Амбицията е с Инвестиционния план-програма (ИПП) да се внесе реди и прозрачност в разходването на капиталовите средства от бюджета на МО и да се набележат основните направление за модернизация на БА, като основен принцип е постигане на баланс между потребностите от способности на ВС и наличните ресурси.

Органите за одобрение на ИПП (съгласно чл.16, т.7а и чл.22, ал.2, т.11а от ЗОВС на РБ):

- Проекти до 50 млн. лв. – министър на отбраната;

- Проекти от 50 до 100 млн. лв. – Министерски съвет;

- Проекти над 100 млн. лв. – Народно събрание.


Приоритетни инвестиционни проекти на Министерството на отбраната:

 

  1. Изграждане на батальонна бойна група (ББГ) от състава на мехенизирана бригада – мобилно формирование за планиране и участие в самостоятелни и съвместни операции на територията на страната и извън нея;

    Модернизация на фрегати клас Е-71 – придобиване на противокорабни ракетни комплекси и осигуряване на способности за водене на бойни действие в морските пространства с надводен проводник на дистанции отвъд пряката радиолокациионни видимост;

    Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка – способност за осигуряване на въздушен суверенитет на РБ в интегрираната система за ПВО на НАТО и преодоляване на критичната технологична изостаналост от съюзниците в НАТО!

    Осигуряване на летателна годност на самолети МиГ-29А – възстановяване и поддържане на летателната годност на самолетите МиГ-29А за осъществяване на охраната на въздушното пространство на РБ в интегрираната система за ПВО на НАТО до изтичане на ресурса му или пълно усвояване на нов тип многоцелеви изтребител;

    Интегрирана логистична поддръжка на вертолети „Кугър“ и „Пантер“ – поддържане на летателната годност на вертолети АS-532AL/CSAR “COUGAR” и AS-565MB “PANTER” в изпълнение на поетите от РБ ангажименти към НАТО и ЕС за осигуряване на въздушен транспорт, бойно търсене и спасяване и авиомедициснка евакуация;

    Модернизация на навигационните системи на кораби от ВМС – усъвършенстване на способностите за контрол на корабоплаването, водене на съвместни бойни действия, комуникация и обем на информация, търсене и спасяване на аварирали кораби и летателни екипажи;

    Придобиване на модул за комуникационно-информационна поддръжка (КИП) на контингент – осигуряване на КИП на българските военни контингенти при участието им в операции и създаване на способности за действие в мрежова среда, обмен на информация за целите на националното управление и обмен информация аз тактическото командване на формированията;

    Придобиване на наземен терминал по програмата на НАТО за съюзно земно наблюдение (AGS)– придобиване на способност за пасивно откриване, анализиране и идентификация на противникови радарни излъчвания от въздушни и земни заплахи в среда на силни електронни смущения, изграждане на система за разузнаване, наблюдение, откриване, разпознаване и определяне местоположението на цели и криптирано подаване на данни до подчинените подразделения;

    Развитие на технически системи за водене на стратегическо разузнаване – поддържане и развитие и изпълнени на оперативни задачи за своевременно добиване на надеждна разузнавателна информация зад граница и от територията на страната;

    Изграждане на Съвместен оперативен център (СОЦ) на Съвместното командване на силите (СКС) – поддържане на способност за управление на операции на територията на страната и извън нея по трите мисии на ВС с възможности за доразгръщане на СОЦ като команден пункт;

    Проект „Кибернетична защита“ – осигуряване на киберзащита на съществуващи, изграждани и предстоящи за изграждане военни системи и мрежи и изграждане, поддържане и развитие на център за наблюдение и анализ на КИС и на център за реагиране и възстановяване;

    Доизграждане на силите за специални операции (ССО) – поддържане на способност за ефективно командване и управление на ССО и доизграждане на способности за подготовка и провеждане на операции;

    Развитие на АИС на МО, БА, оперативните и тактически щабове – изграждане на единна мрежова информационна среда за функциониране на системата за командване и управление на всички нива в условията на бърз, непрекъснат и надежден обмен и достъп до общи информационни масиви.

    ОБЩО ЗА ПЕРИОДА 2011-2020 Г. ПРОГНОЗНИТЕ СРЕДСТВА ЗА КАПИТАЛОВИ РАЗХОДИ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА СА В РАЗМЕР НА ДО 2 000 000 000 ЛВ.


    3. Място и роля на България в НАТО

    България като държава с ограничени ресурси за влияние въздейства по-слабо върху външните процеси и в по-голяма степен самата тя е под активното им въздействие. Системата за национална сигурност (СНС) на България е отворена система, през която отвън навътре и отвътре навън минават различни потоци /материални, финансови, човешки, свързани с престъпността/, а проблемите надхвърлят възможностите на страната да се справя с тях поне отчасти успешно.

    Тези обстоятелства определят и главната задача за страната – да се интегрира пълноценно и пълноправно в системата за колективна сигурност /СКС/, каквато безспорно е НАТО.

    За намиране на ефективен отговор на интеграционната дилема, може да спомогне добре балбансирана система от критерии за успешна интеграция на една държава към Система за колективна сигурност /СКС/. Разбира се, сега, когато България е член на НАТО и ЕС, използването на всякакъв род критерии изглежда закъсняло.

    Като хронология и анализ на главните сп ецифики в еволюцията на отношенията на България с НАТО могат да бъдат обособени следните четири етапа:

    ПЪРВИ ЕТАП: 1989 – 1996 г. - етап на двусмисленото сближаване

ВТОРИ ЕТАП: 1997 – 2001 г. - етап на свръхактивните усилия

ТРЕТИ ЕТАП: 2002 – 2012 г. - етап на изпълняваните изисквания

ЧЕТВЪРТИ ЕТАП: след 2012 г. - етап на пълноценна интеграция

Може да се каже, че в периода 2002-2012 г. управляващите в България водеха най-напред активна, а след взлизането в НАТО повече инерционна като усилия политика за атлантическа интеграция, разположена извън пространството и времето.

Въпреки, че БА е включена в реални интеграционни процеси с НАТО, тя изпитва най-сериозни проблеми при намирането на пътищата на своята трансформация, а проблемът се усложнява и от въпроса – за какво е необходима армията?

Всъщност, политиците не могат или не искат да обяснят на обществото дори въпроса за мисиите зад граница като негласно приет водещ приоритет на Българската армия.

В раздел Външна политика за сигурност, чл. 127 На "Стратегията за национална сигурност на Република България" е записано:
"Република България се стреми към утвърждаване и засилване ролята на НАТО в изпълнението на политическите и оперативните отговорности. Страната ни се стреми към задълбочаване на политическия диалог в него, към успешно участие на Република България в операции и мисии на НАТО и трансформацията на Алианса, включително чрез участие в многонационални проекти и изграждане на обща противоракетна отбрана. Активно подкрепяме политиката на НАТО на "отворени врати", водени от убеждението, че европейската и евроатлантическата перспектива са най-успешният инструмент за укрепване на стабилността и сигурността.

Чл. 145: "Въоръжените сили и институциите, осигуряващи отбранителни способности, съсредоточават усилията си за:

Отбрана на страната

Развиване, поддържане и предоставяне на необходимите военни и други способности за колективната отбрана на НАТО и общата политика на сигурност и отбрана на ЕС;

Участие в мисии и операции за укрепване на международния ред и сигурност;

Изграждане на нова система на организация, подготовка и използване на доброволен резерв на ВС за тяхното докомплектоване;

Поддържане и предоставяне на способност, както и формиране на териториален резерв за мирно време в подчинение на областни управители и кметове на общини за подкрепа на населението и защита на националната критична инфраструктура при предотвратяване и ликвидиране на последствията от бедствия и аварии;

Създаване на система за доброволна военна подготовка на български граждани за защита на Отечеството.

 

Коментари

vilkata84
Ако не се лъжа, въпросната бяла книга е "пожелателна", а не задължителна. А що се отнася до модернизирането..., много мога да говоря.За скромната ми служба от 6 години като "професионален" войник, не видях нищо модерно в нашата армия. Срамота е никой да не обръща внимание на армията или да омаловажава нейното присъствие. Много, да ги нареча цивилни граждани, смятат че военните нищо не правят и само прибират парите на данъкоплатците. Но аз всеки ден се моля на Бог, никой да не успее да види работата на военните(защото това значи ВОЙНА).Моля се никога да не успеем да покажем възможностите си, защото тогава ще "пеем друга песен".
Никола Ников
Но аз всеки ден се моля на Бог, никой да не успее да види работата на военните(защото това значи ВОЙНА). Работата на военните не е само ВОЙНА. Работата на преминалите през армията е да попълнят кадровата национална банка от доблестни граждани, привикнали към ред, дисциплина, възпитали в себе си себеотрицание и командирски инстинкт на опеделено ниво.
Виж всички(2)
* Регламент за идеи и коментари